11 ноември 1918 - краят на един апокалипсис
На 6 ноември 1918 година автомобилът на немския договарящ прекосява белгийската граница и влиза във Франция. Френските бойци знаят какво следва и към този момент ликуват. Все още армиите са изправени една против друга, само че траялата четири години война е към края си.
В ранното утро на 11 ноември 1918 в един железопътен вагон край Компиен в Северна Франция ръководителят на немската делегация Матиас Ерцбергер и френският маршал Фердинанд Фош поставят подписите си под контракта за помирение сред Германия и Антантата. Германия капитулира. Няколко месеца по-късно двете страни подписват формалния кротичък контракт във Версай.
Последната немска атака
Германската войска продължава настъплението си на Западния фронт чак до лятото на 1918 година, където даже съумява да завладее някои нови територии – и то в случай, че от март до юли 1918 броят на бойците се е стопил от 5,1 на 4,2 милиона. Армейското командване въпреки всичко съумява да попълни редиците благодарение на запасняци и новобранци, само че не щеш ли германците към този момент са изправени против един напълно нов съперник: американците.
След като през април 1917 година президентът Уилсън афишира война на Германия, войските на Съединени американски щати прекосяват Атлантика. В ранната есен на 1918 година в Европа идват по 10 000 американски бойци дневно. „ Младите американци може и да са нямали огромен боен опит, само че решителен в тази ситуация беше резултатът, който създаде тяхното идване – а той беше просто сразяващ “, написа историкът Джон Кийгън.
В последна сметка добре въоръжените американски подразделения обръщат хода на войната в интерес на Антантата. През есента висшото немско командване е насила да осъзнае, че към този момент не може да завоюва войната. Четирите военни години предизвикват ужасяващи кръвопролития и невиждана до тогава съсипия в Европа. По време на пътуването си през Белгия и Франция, Матиас Ерцбергер разказва видяното по този начин: " Нито една къща не беше останала здрава, руините се редяха една след друга. На фона на лунната светлина техните силуети приличаха на призраци ".
От 1916 година нататък германците употребяват " Дългия Макс " - снаряд, тежък 300 кг, който се изстрелва от 35-метрово оръдие и може да поразява цели на разстояние до 48 километра. С това оръжие германците обстрелват Париж на 23 март 1918 година. Някои снаряди улучват катедралата Сен Жерве по време на свещенодействие. При обстрела са убити 88 души. Други 100 са ранени. Военните историци настояват, че по време на Първата международна война са били изстреляни към 850 милиона артилерийски снаряди. Убийството в тази всеобща война придобива промишлен темперамент. В нея умират близо 11 милиона бойци, над 20 милиона души са ранени.
През май 1918 командващият армията принц Рупрехт Баварски написа: " Не е чудно, че в това време дезертират по към 20% от подразделенията въпреки и да знаят, че в случай че бъдат хванати, ги чака затвор ". През идващите месеци безчет бойци отхвърлят да водят война, някои поемат без да пита назад към дома.
Легендата за изменничество от вътрешната страна
Германските редици от ден на ден оредяват. Върховното военно командване се пробва да избяга от отговорност. На 19 септември 1918 година основният боен интендант Ерих Лудендорф написа следното: " Помолих Негово Величество да притегли в държавното управление и тези кръгове, на които изискуем обстоятелството, че стигнахме дотук. Нека тези господа в този момент да сключат мира, който би трябвало да бъде контрактуван. Нека изсърбат това, което ни надробиха ". Под " тези господа " Лудендорф има поради тези фракции в Райхстага и политици, които още през от лятото на 1917 година пледират за подписване на мир – най-много социалдемократите, само че също и левите либерали и католическата Центристка партия.
Фелдмаршал декор Хинденбург, Кайзер Вилхелм Втори и военачалник Ерих Лудендорф (от ляво надясно)
Фелдмаршал Паул декор Хинденбург също приказва за вътрешно изменничество. Той цитира един британски военачалник, който сякаш бил споделил, че " на немската войска е забит кинжал в гърба ". Въпросният военачалник Фредерик Морис обаче изрично отхвърля да е казвал сходни думи, само че митът за вътрешното изменничество към този момент е основан. В Германия стартира все по-упорито да се твърди, че войната е била изгубена единствено поради " изменничество " от вътрешната страна. Тази небивалица способства в забележителна степен и за неуспеха на Ваймарската република.
Желание за реванш
11 ноември 1918 година донася по този начин жадувания от милиони хора завършек на войната. Тази дата обаче не поставя завършек на страданията им. Милиони са потънали в мизерия и ограничения. Особено измежду германците стартира да си пробива път чувството, че са воювали и страдали на вятъра. Тъкмо то основава плодородна почва за реваншизъм и довежда до по-сетнешния политически напредък на един някогашен фронтовак - Адолф Хитлер.
Автор Керстен Книп
В ранното утро на 11 ноември 1918 в един железопътен вагон край Компиен в Северна Франция ръководителят на немската делегация Матиас Ерцбергер и френският маршал Фердинанд Фош поставят подписите си под контракта за помирение сред Германия и Антантата. Германия капитулира. Няколко месеца по-късно двете страни подписват формалния кротичък контракт във Версай.
Последната немска атака
Германската войска продължава настъплението си на Западния фронт чак до лятото на 1918 година, където даже съумява да завладее някои нови територии – и то в случай, че от март до юли 1918 броят на бойците се е стопил от 5,1 на 4,2 милиона. Армейското командване въпреки всичко съумява да попълни редиците благодарение на запасняци и новобранци, само че не щеш ли германците към този момент са изправени против един напълно нов съперник: американците.
След като през април 1917 година президентът Уилсън афишира война на Германия, войските на Съединени американски щати прекосяват Атлантика. В ранната есен на 1918 година в Европа идват по 10 000 американски бойци дневно. „ Младите американци може и да са нямали огромен боен опит, само че решителен в тази ситуация беше резултатът, който създаде тяхното идване – а той беше просто сразяващ “, написа историкът Джон Кийгън.
В последна сметка добре въоръжените американски подразделения обръщат хода на войната в интерес на Антантата. През есента висшото немско командване е насила да осъзнае, че към този момент не може да завоюва войната. Четирите военни години предизвикват ужасяващи кръвопролития и невиждана до тогава съсипия в Европа. По време на пътуването си през Белгия и Франция, Матиас Ерцбергер разказва видяното по този начин: " Нито една къща не беше останала здрава, руините се редяха една след друга. На фона на лунната светлина техните силуети приличаха на призраци ".
От 1916 година нататък германците употребяват " Дългия Макс " - снаряд, тежък 300 кг, който се изстрелва от 35-метрово оръдие и може да поразява цели на разстояние до 48 километра. С това оръжие германците обстрелват Париж на 23 март 1918 година. Някои снаряди улучват катедралата Сен Жерве по време на свещенодействие. При обстрела са убити 88 души. Други 100 са ранени. Военните историци настояват, че по време на Първата международна война са били изстреляни към 850 милиона артилерийски снаряди. Убийството в тази всеобща война придобива промишлен темперамент. В нея умират близо 11 милиона бойци, над 20 милиона души са ранени.
През май 1918 командващият армията принц Рупрехт Баварски написа: " Не е чудно, че в това време дезертират по към 20% от подразделенията въпреки и да знаят, че в случай че бъдат хванати, ги чака затвор ". През идващите месеци безчет бойци отхвърлят да водят война, някои поемат без да пита назад към дома.
Легендата за изменничество от вътрешната страна
Германските редици от ден на ден оредяват. Върховното военно командване се пробва да избяга от отговорност. На 19 септември 1918 година основният боен интендант Ерих Лудендорф написа следното: " Помолих Негово Величество да притегли в държавното управление и тези кръгове, на които изискуем обстоятелството, че стигнахме дотук. Нека тези господа в този момент да сключат мира, който би трябвало да бъде контрактуван. Нека изсърбат това, което ни надробиха ". Под " тези господа " Лудендорф има поради тези фракции в Райхстага и политици, които още през от лятото на 1917 година пледират за подписване на мир – най-много социалдемократите, само че също и левите либерали и католическата Центристка партия.
Фелдмаршал декор Хинденбург, Кайзер Вилхелм Втори и военачалник Ерих Лудендорф (от ляво надясно)
Фелдмаршал Паул декор Хинденбург също приказва за вътрешно изменничество. Той цитира един британски военачалник, който сякаш бил споделил, че " на немската войска е забит кинжал в гърба ". Въпросният военачалник Фредерик Морис обаче изрично отхвърля да е казвал сходни думи, само че митът за вътрешното изменничество към този момент е основан. В Германия стартира все по-упорито да се твърди, че войната е била изгубена единствено поради " изменничество " от вътрешната страна. Тази небивалица способства в забележителна степен и за неуспеха на Ваймарската република.
Желание за реванш
11 ноември 1918 година донася по този начин жадувания от милиони хора завършек на войната. Тази дата обаче не поставя завършек на страданията им. Милиони са потънали в мизерия и ограничения. Особено измежду германците стартира да си пробива път чувството, че са воювали и страдали на вятъра. Тъкмо то основава плодородна почва за реваншизъм и довежда до по-сетнешния политически напредък на един някогашен фронтовак - Адолф Хитлер.
Автор Керстен Книп
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ